Реформа "Сатър", реколта 2013

Печат

Когато говорим за образованието, твърде често се посочват последствията, но не и причините. Както в долупосочения случай, можем да видим цифрите, но не и какво стои зад тях.  

За последните десет години у нас по различни причини са напуснали задължителното си образование над 240 хиляди български ученици, сочат данни на националната статистика.

Най-голям е бил броят на напусналите образование българчета през учебните 2002/2003 и 2003/2004 години - по над 31 хиляди. За миналата учебна 2011/2012 г. при общ брой на учащите от близо 758 хиляди са напуснали образованието си 18 450 българчета.
У нас статистиката отчита, че през 2011/2012 г. в гимназиалния курс са се обучавали около 280 хиляди младежи, като над 6 000 от тях са напуснали обучението си - 1 660 поради нежелание да учат, над 3 100 - поради семейни причини, и над 900 младежи са заминали в чужбина.

Източник: Дарик радио

На фона на тази тревожна статистика се появвява новината, че още


11 училища затварят наесен, а други 34 са в риск скоро да бъдат закрити. От Синдиката на българските учители настояват спешно те да бъдат обявени за защитени.
Основното училище в бойчиновското село Громшин например се закрива, тъй като минимумът от 10 деца за слети паралелки, не е осигурен. Така до съседното Лехчево ще пътуват 35 ученици, съобщава БиТи Ви.
През 2008-ма са закрити над 300 училища. Оттогава без изключение, школата продължават да намаляват всяка година.
От образователното министерство коментираха, че евентуална промяна на критериите за защитени училища първо трябва да бъде анализирана от междуведомствена комисия.

Източник: pik.bg

А ето и причините за влошаването или, по-точно казано, ликвидирането на държавното образование. От поне едно десетилетие тече умишлена политика за влошаване качеството в средните училища до степен, в която те добиват облика на ненужни. В комбинация с демографската криза и намаляването на броя на учениците като цяло, ликвидацията протича сравнително успешно. Само през 2007-2008 г. бяха закрити между 300 и 400 училища. Бяха въведени делегирани бюджети, благодарение на което имаше фалирали училища поради невъзможност да плащат такса „смет”. Тези, които се бореха срещу реформата, бяха уволнявани, а училищата и особено техникумите сливани до последния оцелял.  Разбира се, всичко това се случва с одобрението и дори настояването от страна на външни институции като Световната банка, чрез т. нар. реформа "Сатър".

Междувременно мрежата на частните училища се увеличава и дори се стигна до предложение те да бъдат финансирани от държавата наравно с обществените.

Може би тези действия изглеждат хаотични на пръв поглед – игра на дребно за бързи печалби. И донякъде това е вярно, само че има ясна посока при всеки акт на всяко от последните 5 правителства. Посока приватизация на българското училище.

zakriti uchilishta 2013